ЗДРАВЕ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В ОБЩИНА СЪРДУЛИЦА

 

Д-р Димитър Анакиев, общопрактикуващ лекар и специалист по световно здраве

ЗДРАВЕ НА БЪЛГАРСКОТО МАЛЦИНСТВО В ОБЩИНА СЪРДУЛИЦА

1.Въведение

По време на Османската империя (1875 г.) територията на днешната община Сърдулица е принадлежала на Българската екзархия и е била населявана от българското население. След Берлинския конгрес (1878) тя е присъединен към Сърбия и населението е асимилирано през следващите десетилетия, но дори и днес те не говорят правилно сръбски, въпреки че се декларират като сърби. Това, което днес се нарича „българско национално малцинство“ в община Сърдулица, са все още не асимилираните жители на българските западни покрайнини, присъединени към Сърбия през 1920 г., предимно от района на Трънско (Трънска клисура) и след това Божица и Топли дол, общо около 10 000 души преди войната, обитавани на около 650 кв. километра до българската граница. Тези три села с многобройни махали и цялата територия са присъединени след Втората световна война към българската община Босилеград в Сърбия, но през 1965 г., вероятно с цел по-бърза асимилация, те са отделени и присъединени, първо към сръбската община Oкруглица и след това, през 1967 г., към сръбската община Сърдулица. По този начин тези членове на българското малцинство в Сърбия се отделят от корпуса на българското малцинство, превръщайки се в двойно малцинство: както в държавата Сърбия, така и в община Сърдулица, което значително стесни правата им на малцинство, например, няма двуезичие на тази територия. Сръбският е единственият официален език, въпреки че българският се преподава в училищата. Основният асимилационен метод на сръбските власти, в допълнение към административния, беше премахването на икономическата база на населението, преди всичко премахването на земеделските кооперации, което принуди населението да мигрира масово към градските центрове във вътрешността на Сърбия.

2. Здравеопазването в община Сърдулица

Според преброяването от 2002 г. Сърдулица е община с 22 190 жители, от които 10 014 живеят в самата Сърдулица, докато прирастът на населението е отрицателен -1,19 и има тенденция да се увеличава. Здравеопазването в община Сърдулица се осъществява на три нива: третично (санаториум със 100 +50 легла), средно (обща болница със 174 легла) и първично (Здравен център с 4 клиники и 4 здравни станции, в рамките на които обслужва СМП). Няма данни за съществуването на институция за превантивна медицина. На един лекар се падат 284 пациенти, но повече от 35% от населението на община Сърдулица, по официални данни, нямат никакво първично здравеопазване сред които е цялото население на българското национално малцинство. Спешна медицинска помощ (СМП) на пресечен хълмисто-планински терен от около 650 квадратни. км. която официално има 41 населени места (10 от които са обитавани предимно от българското малцинство) и многобройни махали (само Клисура има 21 махали) разполага с едно превозно средство, което се използва и за транспорт на линейка до отдалечени центрове. Медицинският екип на СМП се състои от двама членове: лекар и медицинска сестра, но след 20:00 лекарят не е в мобилния екип. Оборудването на превозни СМП средства е оскъдно: в превозното средство липсва кислород, Life Pack съществува, но е или дефектен, или персоналът не знае как да го използва. Екипът на СМП дори няма обикновен оксиметър и е налична само една бутилка инфузия (данните се основават на лична информация). В цялата община няма нито един дефибрилатор.

3.Опит от СМП в село Стрезимировци

Село Стрезимировци има около 200 къщи, но през 1920 г. е разделено от държавната граница, така че около половината остава в България, докато половината с църквата и гробищата са присъединени към Сърбия. В центъра на село е международен граничен пункт. Неслучайно обезлюдяването на това българско село през последното десетилетие, според официалните данни на Статистическата служба на Сърбия, е било осем (8) пъти по-бързо от обезлюдяването на сръбската община Сърдулица.

На 17 май 2020 г., около 8,30 ч., бях поканен да видя пациент в село Стрезимировци. Километър и половина обраслия с тръни път между Грознатовци и Стрезимировци преминах за 1,5 часа и дойдох целият на осемдесетгодишен пациент в тежко състояние; видимо дехидратиран поради ентероколит, жизнените показатели бяха слаби: насищане 87, кръвно налягане 85 на 50, трудно дишане, трудно говорене, фебрилност. Нека започнем орална рехидратация, доколкото можем, и да се обадим на СМП, който отне 4 часа, за да пристигне (От Сърдулица до Стрезимировци е 40 км). В тези четири часа чакане извикахме много лекари и президента на общината (също лекар), за да настояваме линейката да дойде възможно най-скоро. Диспечерът не иска да даде телефона на мобилния екип, за да се свържем с тях. Когато пристигна екипът на СМП, състоящ се от лекар и медицинска сестра, се оказа, че нямат нищо от оборудването на СМП, дори нямат оксиметър, не могат да дадат кислород. Те имат една бутилка инфузия, която инсталират, но нямат време да чакат да изтече, тъй като трябва да карат някои пациенти до Вране (такси на линейка). Свалям инфузията, събирам и медицинските отпадъци (игли, тампони), останали на масата ... На следващия ден те дойдоха да дадат инфузията отново, но взеха грешната инфузия със себе си, така че трябваше да се върнат...

4. Случаят със село Грознатовци:

Селото Грознатовци е разположено по склоновете на връх Въртоп, където е роден българският държавник Симо Соколов, но от къщата му са останали само основите и от него няма и следа. При последното българско преброяване, преди да се присъедини към Сърбия през 1920 г., селото е имало 65 къщи с 309 жители. Обезлюдяването на селото през последното десетилетие е 6,5 пъти по-бързо от обезлюдяването на сръбската община Сърдулица, в която се намира. При преброяването през 2011 г. селото е имало 21 жители. Единственото културно съоръжение е училище от 1910 г., което е занемарено и склонно да се срути. Селото има четири махали: Село, Рашини, Вукови и Ровинари. Селяните се снабдяват с вода от шест източника, всички каптажи са частни, без хигиенно наблюдение. Едно от каптажите се намира в самото село (махала Рашини), така че по време на обилни дъждове водата се замътява и потребителите след това използват водата, която получават в контейнери от съседите. Най-големият източник на вода в планината Въртоп, която е кадастрална в Грознатовци, общината продаде на магнат от съседния (сръбския) регион за завод за вода. Същата съдба сполетя източник от българското село Топли дол („Власинска роса”)...

Няма асфалтов път до селото и не идва комунална служба, феномен, характерен за целия район на Трънска клисура, отпадъци се изхвърлят в долините на реките и заливите, няма централна канализация, а полски тоалетни или септични ями са използвани. Електроенергията е докарана в селото през 1966 г., днес основната линия е трифазна, но всички връзки са еднофазни. Токът често изгасва при лошо време.

Селото има две гробища, едното е със съседното село Драйнци (махала Вукови) и всички гробища са в три части: турска, от времето на османците, българска и ромска. Турските гробове са свързани с изкопаване на желязна руда от повърхностни мини от римско време (Андаци), докато ромите са временно заселени в махалата Ровинари и извършват ковачество.

Село Грознатовци принадлежи към "Клисурски край" (Трънска клисура) и е част от местната общност Драинци-Грознатовци-Стрезимировци. Президентът на местната общност от няколко мандата е българин от село Стрезимировци, в момента член на в Сърдулица управляващата Социалистическа партия на Сърбия, бивш член на също управляващата Радикална партия. В село Драинци има неформална такси служба, която отвежда селяни до Сърдулица и обратно 2-3 пъти седмично за малка такса (Kога има достатъчно пътници).

Настаних се в селото Грознатовци в края на 2019 г. и през следващите 14 месеца извърших доброволно и без обезщетение - съгласно принципите на хуманитарната медицина - медицински консултации и прегледи за селяните от трите села на тази местна общност., и няколко пъти ходих до село Кострошевци, по пътя към манастира Паля, който е основната културна забележителност на района на Клисура.

И в трите села на местната общност Драинци-Грознатовци-Стрезимировци-, по моя безплатна оценка живеят около петдесет мъже, жени и деца. Те притежават 3 крави и едно теле (всички в село Драинци), около 20-30 овце (Драинци и Стрезимировци) и в момента, през февруари, едно прасе (Грознатовци). Има два магазина, които служат и като кафенета, но само един от тях, в Стрезимировци, работи всеки ден и предлага широка гама от хранителни стоки.

За 14 месеца и в трите села извърших 193 медицински консултации, от които 168 в село Грознатовци, 11 в село Драйнци и 10 в село Стрезимировци (и допълнителни 4 в Кострошевци). Тази диспропорция е резултат от моето местоположение: в Грознатовци повечето пациенти са на половин километър от лекаря, а повечето само на петдесет или 100 метра, докато пациентите от Драинци и Стрезимировци са средно на 2-3 километра, което съответства на стандарт на хуманитарна медицина че на всеки 1,5 км разстояние посещението при лекар намалява с 50%. При повечето пациенти направих консултации 2-3 пъти, в един случай 9 пъти, а в един случай направих 44 медицински консултации и прегледи за членове на едно от редките голями семейства.

Следващите данни се отнасят само за Грознатовци и са представителни за цялата местна общност Драйнци-Грознатовци-Стрезимировци и вероятно за цялата зона на Клисура.

5. Здравно състояние на Грознатовчани:

През 2020 г. в Грознатовци направих медицински консултации с 13 пациенти на възраст от 90 до 36 години: включително 5 жени и 8 мъже. От тях 6 са пенсионери (3 жени), 6 безработни лица (2 жени) и 1 заето лице (работник мигрант- "печалбар"). Пенсиите в повечето случаи са 150-100 EUR (през юни 2020 г. средната пенсия в Сърбия е била 237 EUR), 5 от безработните не получават социално подпомагане, което е 68 EUR. Те се издржаваю с временна работа, повечето са полуквалифицирани или неквалифицирани работници, безработните без социално подпомагане, нямат социално осигуряване, закупуването на лекарства е проблем, а тези със социално подпомагане държавата субсидира (приблизително 2/3 от цена) една кутия лекарство на месец. Лекаствата са проблем.

Съотношението на острите към хроничните заболявания е 13,7% към 86,3%. (таблица).

Сред острите заболявания най-много са респираторните инфекции 43,3%, кожните инфекции 43,3%, гастроентеритите 8,6% и нараняванията 4,3%.

Преобладават хроничните заболявания: сърдечно-съдови заболявания (хипертония, аритмии, исхемична болест на сърцето) 46,5%, белодробни заболявания (ХОББ, астма) 15,38%, НВД 15,38%, диабет 7,7%, бъбречна недостатъчност 7,7%.

В село Клисура, на около 8 км от Грознатовци, имаше добре оборудвана клиника, която наскоро беше затворена и превърната в здравна станция с незадължително присъствие на лекар за няколко часа веднъж седмично.

6. Поведение на здравето на Грознатовчани:

Алкохолът се консумира широко, което отчасти е следствие от културата и отчасти резултат от безнадеждна социална позиция. Злоупотребата с алкохол има широк диапазон: хроничните алкохолици съставляват 23,07%, субхроничните 23,07%, от време на време, но честа употреба на алкохол от 15,38% и равен процент от 15,38% са тези, които са спрели да се напиват, докато въздържащите се възлизат на 23,1%.

Използването на тютюн е еднакво широко разпространено: 61,8% са пушачи, 15,38% са спрели да пушат и 22,82 са непушачи.

Злоупотребата с алкохол и тютюн има голям дял в смъртността.

Прекомерната употреба на сол е често срещана в диетата, а закупената храна все повече замества местните продукти.

7. Смъртност

През 2020 г. 10 души умират във всичките три села (едно от Грознатовци): 3 като пряка или непряка последица от алкохолизъм, 2 поради рак, един от инсулт, един поради нарушение на коремната аорта, един пневмония.

8. Плодовитост

Нула